Катерина Рудева вече повече от година работи с най-малките в баскетболната школа на Шумен. Катя е доказан треньор – още преди идването си в нашата школа, тя печели купи и медали с водените от нея отбори на Рилски спортист. Какво е мнението на младия специалист за работата в нашия клуб, мнението ѝ за развитие на баскетбола като цяло и какви препятствия среща в работата си прочетете в следващите редове.

БК Шумен: Какви са впечатленията ти от БК Шумен до момента?

Катерина Рудева: Имам много добри впечатления. Колектива е много сплотен, всички ме приеха много топло и се чувствам много добре. Надявам се и занапред да продължи по този начин.

БК Шумен: Ти работиш с едни от най-малките баскетболисти. Вече си записала редица успехи с Рилски спортист, включително спечелена национална титла. Какви са амбициите ти с БК Шумен?

Катерина Рудева: Амбициите ми са да доведем и Шумен до първо място. Разбира се първо ще започнем малко по-скромно – целта е да се класират в четворката, да доразвиваме клуба, след което да продължим напред и да стигнем до първите места. Но най-важното е все повече деца да се записват и да тренират баскетбол.

БК Шумен: Какви трудности срещна до момента в работата си в клуба и смяташ ли, че бързо и лесно ще можеш да се справиш с тях?

Катерина Рудева: Тук е по-различно от другите клубове, в които съм работила. Всеки клуб си има специфики – дали е по-голям града, дали е по-малък, как се събират децата. Тук интересното е, че има УСШ, където децата работят с треньорите там до 4 клас и след това идват да тренират в клуба. Това от една страна е хубаво от първи клас, от рано децата тренират. От друга страна липсва това отбора да започне заедно от първи клас и да вървят нагоре. Трудно е когато чак след 4 клас се организират като отбор и тепърва започват да вървят нагоре като отбор.

БК Шумен: Вече споменахме, че работиш с най-малките. Разкажи ни от твоята гледна точка, какво е спецификата в работата с най-малките баскетболисти.

Катерина Рудева: При тях се започва от нулата. Едва ли не, учим ги как да се завързват, как се влиза в залата, как се казва добър ден, как се слуша, какво е баскетболно игрище, какво е баскетболна топка. Всичко, което е нужно, за да може детето да направи първите си стъпки в баскетбола.

БК Шумен: А смяташ ли, че стратегията един треньор да започне да тренира децата от 1 клас и да ги изкара до старша възраст е добър подход или е по-добре треньорът да се специализира при работа само с определена възрастова група?

Катерина Рудева: Всяко нещо си има предимства и минуси. Хубавото е, че си с децата от началото до края – ти ги познаваш, знаеш какво си ги учил, какво трябва да ги научиш и на какво е способно всяко дете. Те от своя страна знаят какво ти изискваш от тях. Минусът е, че при по-горна възраст те свикват с теб, могат да спрат да слушат какво изискваш от тях, какво се опитваш да ги научиш. Затова може би е добре да ги водиш до някаква възраст след това да ги предадеш на друг треньор, който вече се е специализирал с дадена възрастова група и имат опит с по-големи. Примерно за мен специално като жена, момчетата е редно да ги водя до 14, максимум 15 годишна възраст и след това да ги поема друг треньор – мъж. Защото вече на тази възраст трябва да му имат респект – уважение, докато специално за жените е по-добре в женската част и до определена възраст.

БК Шумен: Когато си говорим за разликата между отборите от мъжко и женско направление, можеш ли да ни кажеш каква е спецификата? Все пак имаш доста опит с отбори при момичетата и в този ред на мисли, как можем да накараме повече момичета да се интересуват от баскетбол и да тренират баскетбол?

Катерина Рудева: Различен е баскетбола при момчетата и момичетата. При момчетата е по-динамичен, по-силов, по-бърз. При момичетата е малко по-внимателно в началото, повече игри и забавление, за да се зарибят по спорта и да им хареса. Момичетата е наистина по-добре от по-малки да се хванат да тренират баскетбол. Сега много се измениха неща с технологиите – интернет, телефони, нещата които отнемат от вниманието на децата са повече, по-рано започват да си търсят и гаджета и да мислят за други неща извън баскетбола. Но децата, които харесат баскетбола от рано и искат да тренират – остават. Затова и основната цел на треньора трябва да е накара детето да обикне баскетбола.