Звонко Папак вече 9 години е главен треньор в школата на БК Шумен. От идването си в началото на 2017 година, досега Папак успя да направи Шумен една от водещите баскетболни школи в страната. През сезон 2014/15, Шумен заема едно от последните позиции в ранглистата на BgBasket.com, а през сезон 2022/23 Шумен вече е в топ 10. През изминалия сезон школата на Шумен пък записа един от най-големите си успехи, класирайки всички юношески отбори на финалите на републикански първенства – Кадети до 16 г., Юноши до 18 г. и Младежи до 21 г, а Момчета до 14 г. станаха шампиони на I Дивизия. Шуменската баскетболна школа почти всяка година има представители във финалите на републикански първенства и купите на БФБ при подрастващите, което говори нееднозначно за работата на Звонко в нашия клуб. Поканихме тренер Папак да сподели своите впечатления от работата си в клуба през последните 9 години и какво мисли за развитието на баскетболната игра в България.

БК Шумен: От много години работите в България, а от 9 години сте в Шумен. Какви са впечатленията Ви от развитието на баскетбола в страната и конкретно в Шумен за тези 9 години?

Звонко Папак: Мисля, че има развитие на баскетбола в Шумен и съм допринесъл за това развитие. Когато дойдох за първи път в клуба преди 9 години, най-важната ни цел бе да класираме един отбор на финали на републиканско – това бе отбора на родените през 2000 г. Тогава мъжкият отбор играеше във втора дивизия и се бореше да влезе в първа шестица на първенството. Всички момчета родени през 2000 г. бяха гръбнака на този отбор. Те имаха много големи шансове, да спечелят медали на републиканско първенство при юноши но не успяха. Все пак станаха ученически шампиони с ПМГ. А трябваше този отбор да вземе медали, но поради една или друга причина – липсващи играчи, които се подготвяха за матури и други не успяха. По-късно с отбора на момчетата родени 2008 станахме втори в България. От тогава всяка година се класираме на 3-4-5 финални турнири за републиканско. Предишната година класирахме всички възрастови групи на финали – младежи, юноши кадети и дори по-малките в I Дивизия (Шумен спечели титлата в I дивизия при 14-годишните миналия сезон – бел. ред.). Мисля, че това е много голям успех, защото отборите пред нас, които вземат медали, те събират най-добрите деца от цяла България в школите си, докато ние играем на тези финални турнири само с момчета роден в Шумен.

БК Шумен: Можем ли да кажем, че школата на Шумен започна да създава добри баскетболисти?

Ами от 4-5 години Шумен дава доста национални състезатели както в разширените състави, така и в представителните отбори и дори играят на европейските първенства в своите възрастови групи. От това се вижда, че школата на БК Шумен е на високо ниво. Също така фактът, че по-големите отбори търсят и искат да привлекат нашите играчи говори много добре за работата в школата. Един такъв пример е Кристиян Каменски, който отиде в ЦСКА – той беше един от най-добрите в националния ни отбор на европейското първенство. Трябва да кажа, че БК Шумен постига тези успехи с много малко на брой треньори. Допреди миналата година имахме отбори във всички възрастови групи – 12, 13, 14 15, 16, 17, 19-годишни и това го постигаме само с трима треньори – Янко Янков, Андрей Джамбазов и Росен Иванов. От тази година привлякохме една колежка от Рилски спортист – Катя (Катерина Рудева). Мисля, че можем да станем още по-добри и да продължим да се развиваме.

БК Шумен: Какво е бъдещето на школата, какво искате да подобрите занапред? Какво е нужно, за да стане Шумен една от най-добрите баскетболни школи в България?

Звонко Папак: Този сезон се извършва нещо като смяна на генерациите и не е толкова важно да класираме отборите на финали, колкото да подобрим работата с най-малките. През следващите 1-2 години трябва да изградим добри отбори, които да могат да се борят за медали на финалните турнир в първенствата. И при юношите имаме играчи с 1-2 години малки за своята възраст и при кадетите. Въпреки това смятам, че момчета родени 2007 и 2008 могат да играят и при мъжете, да им се гласува доверие. Ние имаме добри примери в лицето на Баръш и Влади, които вече играят при мъжете и се налагат в първия отбор. Това най-много ме радва, че школата се разви през тези 9 години и вече дава баскетболисти за първия отбор. Дори ако утре си отида в Сърбия ще знам, че оставям една работеща схема, една добра школа. Изградили сме пирамидата и който да дойде на моето място смятам, че ще продължи да се развива успешно клуба и да произвежда баскетболисти.

БК Шумен: Да, наистина школата успява да произведе състезатели, които да играят на най-високото ниво в България – НБЛ, но като че ли им е малко трудно да се наложат в първия състав. Какво е нужно, за играчи като Баръш Мустафа, Владислав Станев, Андрей и Никола Саздови и Никола Върбанов, да станат водещи играчи в лигата?

Звонко Папак: Ами най-важното е да играят, да записват повече минути и мачове. Треньорите на мъжкия отбор трябва да бъдат по-смели и да дават възможности за изяви на тези играчи, не само в края на мачовете, когато разликата е 30 точки, но и при 0:0, когато всяко отиграване в мача е важно. Да не бъдат сменяни при първата грешка, а да могат сами да се поучат от грешките си. Треньорите трябва да могат да изтърпят грешките на състезателите, за да могат да придобият опит от тези грешки. Един, два, три мача младият играч ще е нервен, ще греши, но накрая ще се освободи от напрежението и ще показва, това което трябва. На второ място – системата на българския баскетбол позволява 3 чужденци и на практика играят само 2 българи. Всички отбори търсят най-опитните българи за тези две места и за младите не остават минути да играят. Освен това отборите освен тримата чужденци в основния състав взимат чужденци и за резервите, така вместо да влезе българин да играе от пейката влиза друг чужденец. Вижте аз не съм против чужденците, но нека правилото е такова, че максимума на чуждите играчи да е общо трима за целия отбор и когато чужденеца се контузи или не играе добре, нека да влизат в игра български играчи. Има много добри юноши в българския баскетбол, но поради многото чужденци, те на практика са 12-ти играч в отборите си и това не е добре.

БК Шумен: Без съмнение, за да се развиват играчите трябва да имат повече игрово време, в този ред на мисли какво е мнението Ви за Българска Баскетболна Лига, как тя допринася за развитието на младите играчи?

Звонко Папак: Разбира се, че ББЛ допринася много за развитието. Всяко състезание помага, но мисля, че системата трябва да малко по-друга. Трябва да има ограничение на броя млади и стари играчи в ББЛ А и съответно ББЛ Б група. Миналия сезон имаше отбори в ББЛ Б група с много играчи на по 35-40 години. Например в Сърбия имаме трета дивизия, която има ограничение от 4 играчи над 26 години, останалите трябва да са само млади състезатели. В ББЛ А група и ББЛ Б група трябва да има подобни ограничения. Според мен миналата година БФБ направи хубава стъпка със създаване на младежка лига с играчи до 21 години. Но отбори се отказаха в началото на първенството и остана със само 5-6 отбора. Според мен освен, че трябва да играят в ББЛ А и ББЛ Б младите играчи трябва да имат силни първенства във своите възрастови групи – юноши и кадети. Техните първенства трябва да се провеждат във формата на ББЛ. Не може отбор да е шампион в ББЛ, а да няма отбори в Елитна група при юноши и кадети.

БК Шумен: Последен въпрос, какви са проблемите пред школата, които могат да попречат на развитието?

Звонко Папак: Трябва да се популяризира повече баскетбола, да се инвестират повече финанси. Ако мъжкия отбор се бореше за медали сигурно щеше да има повече спонсори. В Шумен има добра база, има зали за баскетбол, но Арена Шумен не трябва да се ползва само за мачовете на мъжките отбори в баскетбола и хандбала, а да може да се тренира всеки ден в нея. Има зала Плиска, но там трябват повече кошове, зала „Младост“ трябва да се реновира, да се оправи паркета. В УСШ също трябва да има по-добри условия за трениране, за да могат да тренират повече деца. Дори да можем да привличаме деца от други градове да тренират в нашия клуб. Смятам, че и журналистите в Шумен трябва да се интересуват повече от подрастващите, защото виждам, че се отразяват мачовете на мъжете, но при подрастващите няма отразяване, няма интервюта с младите играчи и информация за тяхното развитие. Трябва да се обръща повече внимание и на подрастващите.