Shumenbasket.com започваме серия от интервюта с баскетболни специалисти от цяла България. Ще можете да чуете мнението им за развитието на баскетбола, за проблемите, които срещат при работата си, за вижданията им относно баскетболна игра, а също така и мнението им за развитието на баскетбола в Шумен.

След страхотното представяне на Шумен в Баскет фестивалите за деца до 10 години тази година на гости са ни треньорите от Баскетболна академия Шумен – Иванка Крумова от УСШ „Хан Крум“, Милчо, Колев и Димитър Точев от БК Шумен. Вижте какво казаха за работата си с най-малките баскетболисти през изминалия сезон и какви са амбициите им за бъдещето.

БК Шумен: Измина още един баскетболен сезон за най-малките баскетболисти, със страхотно представяне на Баскет фестивалите по мини-баскетбол. Как бихте обобщили изминалия сезон, удовлетворени ли сте, как протече работата с малките баскетболисти, постигнахте ли целите си?

Иванка Крумова: Относно удовлетворението – да, изключително доволна съм от представянето на най-малките баскетболисти. Защото тази година имахме проблеми с това, че децата са разпръснати в няколко групи в различните училища и е трудно окомплектоването на отборите. Също така е трудно да ги съберем по отбори в зала „Младост“. В различните училища, условията са различни – по-малки салони, и т.н. Това е трудността, но се получиха отлични резултати този сезон и при трите възрасти – втори клас, сборен отбор от момичета и момчета, трети клас момчета и трети клас момичета.

Милчо Колев: Аз бих казал с голямо задоволство, че тази година поработихме много здраво с колегите и в училищата, в които имахме групи провеждахме добри тренировки, колкото позволяват условията и въпреки трудностите. Условията по училищата изобщо не са добри, това го отбелязвам, защото повечето от училищата нямат подходящи кошове, нямат подходящи салони, нямат нужните пособия за тренировките и се налага да ги разнасяме с нас по колите, а това е голяма трудност. Но въпреки това, групите, които водехме по училищата, стигнаха едно ниво, така че дори с малкия брой тренировки ние постигнахме прекрасни резултати в регион Добруджа. Класирахме се първи и втори в отделните възрастови групи и смятам, че въпреки трудностите можем да бъдем удовлетворени от работата, която свършихме. Искрено се надявам летния период да бъде също пълноценен, за да можем да подготвим децата за следващия баскетболен сезон, който предстои да започне есента. Летния период е най-доброто време за тренировки и усъвършенстване на спортно-техническите умения на децата, защото те не мислят за училище, могат да се съсредоточат върху баскетбола и да се постигнат по-добри резултати.

Димитър Точев: Аз се присъединих малко по-късно, във втория етап от подготовката, в средата на февруари месец. Като начало моята задача беше да навляза в работата, да се запозная с начина на работа на колегите, да се запозная и с децата. Полека-полека започнахме да работим като екип, с Милчо Колев минахме и по училищата, привлякохме нови деца за тренировките. Идеята зад моето завръщане беше да започна работа с най-малките деца, 2 и 3 клас, което беше и моето лично желание. Трудността беше, че в един момент децата се оказаха твърде много, момичетата и момчетата тренират заедно, а и в средата на година няма как да се променят графици, да се търсят нови места за тренировки. Тренирали сме по 25 деца едновременно, което затруднява тренировъчния процес. Според мен за вбъдеще трябва да се обособят отборите – 2 клас момичета отделно, 2 клас момчета отделно, 3 клас момчетата отделно и 3 клас момичетата отделно. Могат да се направят и помощни групи, да се работи с новите деца, които пристигнат и когато децата в тези помощни групи напреднат да се включват в отборите на 2 и 3 клас.

БК Шумен: Стана дума за прекрасното представяне на фестивалите тази година. Можем ли да кажем, че расте едно много талантливо поколение от баскетболисти в Шумен и какви ще са стъпките да развием потенциала на тези деца?

Иванка Крумова: Определено при най-мъничките се забелязва едно много талантливо поколение. Аз като треньор от УСШ „Хан Крум“ смятам, че в колкото повече училища успеем да влезем и колкото повече деца успеем да привлечем, толкова по-добър подбор ще можем да направим, което има много важно значение. Така се привличат талантливите деца с масовост и добра селекция. Както спомена и колегата първоначалната селекция е направен много добре и тепърва ще виждаме израстването на едни чудесни, талантливи деца. Резултатите са на лице.

Милчо Колев: Талантливи деца винаги е имало, но тук искам да спомена и конкуренцията, която винаги я е имало в нашия град при подбирането на децата. Конкуренция ни правят отборите по волейбол, футбол, хандбал, затова водим голяма борба за привличането на талантливите деца. Смятам, че ние треньорите имаме огромна заслуга за привличането на тези най-талантливи деца за баскетболната игра. Борим се с желанията на децата, с желанията на техните родители, за да ги привлечем и тази година успяхме да привлечем достатъчно много деца, за да направим добра селекция, която оттук-нататък тепърва ще разпределяме в отделните отбори, които да представляват баскетболния клуб. Но искам да кажа, че ако продължаваме да тренираме с многобройни групи, както е в момента възрастите са смесени, ще е много трудно да развием потенциала им. През летния период трябва да се обособят отделните отбори на момчета и момичета в отделните класове 1, 2 и 3.

Димитър Точев: Аз бяха близо три години извън баскетбола и наблюдаваха основно по-големите възрасти, юноши младша и старши, и мъже. Нямах поглед над най-малките баскетболисти в този период, но останах много приятно изненадан от представянето им на баскет фестивалите. Втори клас победихме всички отбори, трети клас момчетата изгубихме само от Черно море, а при момичетата останахме втори единствено след Дунав Русе, които са една от най-силните школи. Това е голям успех, защото отборите на Черно море и Русе си имат един треньор от първи клас, тренират си като отбор от първи клас, а ние направихме много добро представяне и срещу Черно море направихме много добър мач, по мнението на всички в залата треньори и родители. Връщайки се в клуба, моето желание бе да работя с деца, на които им се тренира баскетбол, а не просто да идват за забавление в злата и да отбият номера и тези деца, които сега са трети клас са точно такива. Надявам се през лятната подготовка да успеем да ги подготвим добре за догодина, когато ще се състезават във възрастта момчета (12) и трябва да са на ниво за предстоящите мачове.

БК Шумен: Според Вас какво трябва да се промени в условията за тренировки, за да бъдат те по-пълноценни?

Иванка Крумова: Имаме нужда от добри места за трениране и както споменахме по-рано да имат възможност да тренират заедно, като отбор, когато е възможно в зала „Младост“, а както виждате това се случва рядко, защото залата е много ангажирана откъм прояви. Това е най-големия проблем да се намира място къде да тренираме децата, които сме преценили да повикаме в отделните групи. В училищните салони също е трудно да се влезе, защото както знаете там също има голяма заетост, по различни проекти, провеждат се различни извънкласни дейности и е много трудно да се вредим.

Милчо Колев: Искам да споделя… и на това да се даде гласност. Защо една прекрасна спортна зала, която се направи в хуманитарната гимназия, зала по нов проект, защо в тази баскетболна зала няма баскетболни кошове? Има хандбални врати, има и волейболна мрежа, но баскетболни кошове няма?

Иванка Крумова: Има баскетболни кошове в тази зала, но те не се поставят.

Милчо Колев: Защо, защо не се слагат баскетболни кошове в тази прекрасна зала? Ако има баскетболни кошове в тази зала, в това голямо и хубаво училище с много деца, желаещи деца, бихме провеждали тренировки там… Не ми го побира ума, защо в една такава голяма зала няма баскетболни кошове?

Димитър Точев: За съжаление в нашия град има много училища, но нямат добра спортна база. Или пък тези, които имат хубави салони за баскетбол са заети, няма как да се тренира в тях. Не можем да провеждаме нормален тренировъчен процес в началните училища, където повечето салони са 10 на 15 и като влезеш с 15 деца вътре се чудиш какво по-напред да направиш и как да го направиш. Според мен трябва да се помисли за зала „Плиска“. Дали не може по някакъв начин да бъде приспособена за баскетбол отново, защото виждате, че тук залата („Младост“) е заета в много случаи и не провеждаме редовно тренировки. А за да се търсят резултати, от трети клас нагоре задължително трябва да се тренира всеки ден. По възможност трябват минимум 7 тренировки в седмицата, дори и повече, но 7 са задължителни. Също така залите трябва да са отворени събота и неделя. През уикенда децата не са обременени с училище и уроци, могат да тренират баскетбол по-концентрирани. Както и лятото… Ако лятото не се работи, просто като се върнат на есен все едно трябва да започваме от нулата. Друг проблем за тренировъчни процес през лятото е, че много от родителите на децата нямат възможност да ги гледат и ги изпращат на село при баба и дядо, така те посещават тренировки 2-3 пъти седмично, което е много малко. Няма как да им се сърдим на родителите, такива са възможностите им, разбира се. Ще разговаряме с родителите на по-талантливите деца, да се направи всичко възможно да ги задържим, особено трети клас, като поколение има много хубави, високи деца с огромно желание. Не всяка година може да се извади хубаво поколение. Аз преди десет години, когато започвахме с поколението на Кирчо, бяха шестокласници, но бяха много запалени и с желание да играят баскетбол. Тренирахме в салона на математическа гимназия и събота, и неделя, благодарение на директора Ваньо Георгиев. Децата бяха много задружни, двуразово тренирахме лятото и така настигнахме другите отбори. Стигнахме няколко пъти на финали, няколко състезатели стигнаха до национални отбори. В момента тренираме основно в зала „Младост“ и е много трудно.

БК Шумен: Вие малко изпреварихте следващия въпрос – срещате ли подкрепа от училищата, учителите и директорите, когато обикаляте да набирате деца за баскетбол? А разбиране и подкрепа от родителите намирате ли?

Иванка Крумова: Искам да кажа следното, ако родителите нямат желание и не подкрепят децата, особено на тази възраст не могат да се постигнат никакви резултати. И от тази гледна точка родителите напълно ни подкрепят. Те имат желание да подсигурят детето за тренировъчния процес, да го доведат в залата и т.н. Затова от тази гледна точка нямаме проблеми. Разбира се има случаи, когато родителите са ангажирани и някои деца не могат да присъстват на тренировки. По отношение на взаимоотношенията с училищата, мога да кажа, че в три от училищата, където влизам, колегите ме приемат за една от тях, съответно ръководствата ни оказват пълна подкрепа, включително при уточняване на графици и влизането на децата в салоните. От тази гледна точка нямаме никакви проблеми.

Милчо Колев: Напълно съм съгласен по този въпрос с колежката, защото и аз където водя тренировки не съм срещнал никакво възпрепятстване, даже получавам едно хубаво разбиране. Например едно училище, което досега нямаше баскетболен специалист – това е 9 ОУ „Панайот Волов“ в кв. Дивдядово, директорът прие много добре идеята. Учителят по физкултура Слави Димов също се включи в инициативата и там вече имаме сформирани две групи, които водя. Това е много обнадеждаващо защото популяризираме спорта. Навсякъде, където сме отишли, винаги сме получавали съдействие от директорите и учителите.

Димитър Точев: Не сме имали никакви проблеми с училищата. Познаваме се от доста време с директорите и учителите по физическо, така че нямаме проблеми. Даже сега след 26.05 ни предстои с Милчо да ходим по училищата за първи и втори клас, за да сформираме за лятото групички и да не чакаме есента. Няма проблеми с влизането по училищата. С родителите също няма проблеми, тия деца които са тук родителите ги поощряват да тренират. Дори на състезанията повечето от родителите идваха да подкрепят децата си. Като едно голямо семейство сме треньорите, децата, родителите. Има разбиране и желание от родителите, а все пак се виждат резултатите – в зона Добруджа сме сред първите.

БК Шумен: Разкажете ни малко за работата с най-малките баскетболисти. Кое е най-трудното и кое е най-приятното при работата с тези деца?

Иванка Крумова: Трудно се работи с най-мъничките. Децата в начална степен имат проблеми с концентрацията, но когато един човек, един треньор е решил да работи в тази насока, то няма начин трябва много търпение, много внимание. Но децата оценяват доброто отношение към тях и съответно полагат усилия. Къде стават по-бързо, къде по-бавно нещата при тези деца, но определено си трябва търпение с най-малките. Много малко хора се захващат да работят с най-малките възрасти. Но резултатите, които показваме говорят, че сме намерили правилния начин да работим с тези деца и да ги научим на основните стъпки в баскетбола. Разбира се първото и основното е да заобичат играта.

Милчо Колев: Трудността идва от две причини: Първата е изместването на приоритета от спорта в семейството и във възпитанието. Знаем много добре, че има други важни неща за родителя пред спорта – да го изпрати на английски, на информатика, на математика, отколкото да тренира час и поливна на ден спорт. И се случва така, че когато децата започнат да напълняват или да се получават други отклонения, чак тогава родителите се сещат за нас, идват и искат да запишат детето си на спорт. Другата причина идва от образователната система. Знаете на времето как се играеше физическо – с екипче, с шорти, с гуменки, а сега влизат с дънките. Така играят физическо при една опъната волейболна мрежа. Тези деца нямат физическа култура, не могат да бягат, трудно стъпват. Ние от там започваме, да ги научим правилно да стъпват, да ходят и да бягат. Докато това навремето се учеше в училище, а сега първо се налага да ги учим на това и чак после на баскетболни умения.

Димитър Точев: Най-приятното е да видиш залата пълна с деца. А и на тази възраст, най-важната работа на треньорите е да научим децата да обичат баскетбола, да тренират с желание. Ако постигнем това, то по-нататък работата ни става и по-лесна, защото децата тренират с желание. Когато станат 4-5 клас те вече са запалени за баскетболната игра. Иначе трудността идва от това, че с всяка изминала година е все по-сложно да намерим деца, които да идват, да тренират с желание и амбиция, а не просто да отбият номера и да се забавляват. Самите родители нямат амбиции децата им да се занимават сериозно с баскетбол, докато преди 3-4 години не беше така. Но се надявам, че в процеса на работата, като свикнат децата с тренировъчния процес, смятам че няма да има проблем да мотивирам и родителите. Както ходят на математика, информатика и езици, така да посещават сериозно и баскетболните занимания. Разбира се без да се развива детето и в училище няма как да се получи, защото ако родителя види, че то изостава ще го спре от баскетбола и ние искаме да мотивираме децата да учат, да ги научим на дисциплина и да изпълняват задълженията си. Затова трябва да се работи много и с родителите в тази насока, да разберат, че баскетбола и спорта повече помага, отколкото да пречи на децата им. Другото, от което съм неприятно изненадан е агресията при децата. Има ненужна агресия в общуването един с друг. За съжаление има много родители, които водят детето просто да е в залата, да не е на улицата или за да се отърват от него, а както знаем възпитанието в първите седем години е най-важно, а някои родители просто не им се занимава.

БК Шумен: Последен въпрос, какви са амбициите Ви като треньори в баскетболната академия на Шумен?

Иванка Крумова: Като представител на УСШ, аз работя с около 120 деца и стигайки до една определена възраст, неминуемо от толкова много деца определен брой се вливат в отборите на БК Шумен. Аз искам да поставя основите при най-малките, да заобичат играта, да научат основните баскетболни сръчности, радостта от играта. На този етап аз работя с децата до трети клас и хубавото в тази баскетболна академия е, че сме включени деятели и треньори както от УСШ, така и от БК Шумен и се получава естествената връзка между двете структури.

Милчо Колев: За мен има два вида баскетболна клубове – професионални и аматьорски. За да продължат тези хубави деца нагоре, трябва да има една задълбочена селекция и да се обособят отборите. А за да имат успехи тези отбори трябва да се инвестира в тях. Имам предвид, че е нужно тези отбори да ходят на спортни лагери, да се организират контролни срещи, защото колкото и да тренираш в залата, ако не играеш контролни срещи срещу друг отбор, да горят в играта баскетболистите, да трупат опит, то не става. Ето затова софийските отбори имат предимство, защото там има над 10-15 отбора, които правят над 100 срещи на година. Единият треньор просто се обажда днес на свой колега, хайде да направим една контрола в сряда, след това другият треньор връща визитата в събота. А ние не можем да направим дори 10 мача на година и то със състезанията. Така се изгражда един добър отбор – добра селекция, добър треньор, много контролни срещи и спортни лагери. Разбира се за всичко това са нужни средства. Затова ние като треньори в началната фаза сме направили всичко възможно да подготвим децата, да ги научим на основното, а оттук-нататък зависи от управителен съвет, от спонсори да направят така, че тези деца да се развиват и клубът да върви напред.

Димитър Точев: Когато ме поканиха преди 10 години в клуба и като започнах като треньор, аз исках сам да си направя отбора и точно така стана. Направих си селекция, ходих по училища и събирах децата. В баскетбола е нужно време, за да развиеш едно поколение, но ние само за три години започнахме да ходим редовно на финали на републикански първенства. Ето защо искам да започна от най-малките, 2 и 3 клас. И когато тези деца станат 5-6 клас да се вижда, че има изграден отбор, с облик и от там да се върви нагоре. Не искам отбор, който 4 клас ще бие всички или ще ходи на финали просто да вземе участие, а да е изграден отбор, със стил на игра, да има деца, които да ги викат в националните гарнитури. Като станат юноши, поне едно две деца да имат потенциал за мъжки баскетбол и възможност за развитие като баскетболисти. За мен ще е успех ако поне 5 деца от едно поколение се развият и стигнат ниво професионални баскетболисти. Виждаме, че дори големите отбори имат само по 1-2 баскетболисти от собствените си школи. Имаме качествени деца, но трябва да се тренира много, по определени програми. Това е. Нужни са много тренировки, за да се изгради един качествен баскетболист. Също така са нужни и контролни срещи. На софиянци им е много лесно, всяка седмица имат контрола. Ако през 10 дена ти не си сверяваш часовника, на какво ниво си стигнал, къде са ти пропуските, то ще тъпчеш на едно място и ще е трудно да се развиваш.