След завършване на 8 издание на турнира за подрастващи „Костадин Димитров“ тази неделя, поискахме мнението на част от треньорите на отборите, които взеха участие. Ненад Джорич от Ямбол, Руслан Русев от Дунав 2016, Янко Янков от Шумен и Кристиан Джорджеску от Рапид Букурещ споделиха своите впечатления от турнира, развитието на техните отбори и коментар за юношеския баскетбол като цяло.

 

Кристиан Джорджеску – старши треньор на юношеския отбор Рапид Букурещ:

Да, много сме доволни от участието в турнира. За нас тези два мача тук са първите от подготовката ни за сезона. През първия ден, мачът не беше на толкова високо ниво, но е разбираемо, двата отбора тепърва започват с подготовката си. На финала срещу Шумен обаче се получи силен мач. Отборът на Шумен има силен състав и играе добър баскетбол.

Ами, нашата цел е основно да създадем и развием баскетболисти, защото имаме дългосрочен проект. Това е 3-годишен, пирамидален проект и се опитваме да развием и създадем баскетболисти за Дивизия А, a ако е възможно и искаме да създадем играчи за Европа или за колежи в Съединените щати. Искаме да изиграем силни мачове, силни както в нашето първенство, така и в приятелски турнири. Възхитени сме от поканата за Шумен. Благодарим ви много за тази покана и с удоволствие ще участваме, когато и да ни поканите.

Янко Янков – старши треньор на юноши старша възраст Шумен:

Определено две много добри проверки за нас преди началото на сезона. Днес срещу Рапид направихме доста оспорван мач, в който понатрупахме лични нарушения и двама от основните ни състезатели напуснаха за лични нарушения, което оказа влияние на крайния резултат. Но много добра проверка се получи, тъй като момчетата от пейката се включиха с много желание, с много голям хъс и дори в последните минути имахме възможности при по-добри решения след тайм-аут да обърнем мача. Правим си поуките, имаме нужда от повече такива срещи с равностойни противници, за да може да израстват нашите момчета в игрова среда. Иначе като турнир стана отличен турнир – благодаря на Община Шумен за подкрепата, тя застава зад нас за поредна година и именно благодарение на тях успяваме да организираме тази проява, която мисля, че от година на година ще става по-силна и престижна.

Руслан Русев – старши треньор юноши Дунав 2016 Русе:

Искам да благодаря на домакините за изключително добрата организация. Много добра традиция на град Шумен, радваме се за поканата, за първи път участваме. За нас е изключително важен, тъй като се явява като предсезонна подготовка. Знаете повечето отбори нямат възможност да играят контроли особено в летните месеци. Благодарим на Янко за поканата, който реално възроди баскетбола в Шумен след период на много ниско ниво, надяваме се догодина отново да участваме ако домакините организират отново турнира, а защо не и с малко повече участници.

От по-възрастните треньори съм чувал, че ако едно момче не влезе на 16-17 години да тренира с мъжки отбор, не задължително да играе, много трудно би могъл да продължи на по-високо ниво. За мен участието в А група мъже – в отбори, които обаче имат тренировъчен процес, с по-опитни баскетболисти, които имат опита и рутината и да дадат друга гледна точна на баскетбола за тези талантливи момчета, които от своя страна да дават енергия, старание, хъс… Това би дало прехода от юношеския към мъжкия баскетбол. За съжаление при нас в България този преход от 18-годишни деца към 20-годишни мъже донякъде се губи, защото повечето от тези млади момчета няма къде да играят. Организиране на младежка лига не би имала смисъл, ако три-четири от най-талантливите момчета вече тренират и играят с мъже. Знам функцията на такива млади момчета каква е в първия отбор – те са помощни играчи, но на тяхната възраст, при участие във тория отбор в А група, те трябва да бъдат лидерите на отборите, те трябва да вкарват кошовете, да водят отбора. Затова те трябва да имат и двете функции. Ако са само в мъже – първия отбор, те няма да имат игровия опит, опита на лидерите. От друга страна, ако имат мачове, в НБЛ, А група, юношеското първенство и младежка лига, то тогава мачовете стават твърде много – събота и неделя не стигат за три мача. Но който иска да играе професионален баскетбол – рано или късно трябва да се сблъска с по-големи, по-здрави, по-опитни играчи. За мен, начина, по който се прави тук в Шумен е правилния начин – да държат в мъжкия отбор по 3-4 момчета от школата, без значения от техните качества и възможности, без значение дали след това ще играят професионален баскетбол. Имате традиция в това нещо, която е много добра.

Кога ще видим Дунав в НБЛ? – това е една малко болна тема за мен, моите колеги и за ръководството в клуба, тъй като ние сме един екип и работим заедно за бъдещето на баскетбола в града ни. От миналата година има наченки от бизнеса в града да забелязват нашия клуб благодарение на резултатите при подрастващи – да имаме купи, медали и при момчета и при момичета, играчи на най-високо ниво… Три-четири фирми започнаха да подпомагат клуба, с не много големи суми, но на този етап прилични за съществуването на школата. Може би когато ние излезем с добър проект и се видят резултатите… но без помощ от страна на общината в града, трудно ще станат нещата. Футбола и волейбола засега получават по-голяма подкрепа. За съжаление нашите най-добри състезатели и състезателки когато станат на 16-17 години търсят развитие, ние не можем да упрекваме никой… Аз лично съм бил 3-4 години треньор на отбора ни в А група, играл съм само с юноши, от там излязоха Димитър Илиев, Николай Титков, Николай Николов. В началото имахме само загуби, следващия сезон записахме няколко победи, те започнаха да придобиват смелост, станахме пети на финалите на юноши, което беше много голям успех за нас.

Имаме специалисти в клуба като Николай Вихренов Николов, който сега завършва Шуменски университет, завършва треньорски курс на FIBA, има знанията и уменията да води отбор на високо ниво – трябва да се дава път на младите. Но като няма финансиране, няма достатъчно подкрепа от Община, спонсори, ние не можем сами. Хората, които са в управителния съвет – работят за нас напълно безвъзмездно (както може би почти всички в баскетбола в България), те обаче не могат да ни подпомагат с много големи средства. Те дават всичко каквото могат, играли са баскетбол, обичат баскетбола, той им е дал нещо, да са дисциплинирани, да са успешни, да имат отношение към играта. Децата им сега също играят в клуба… Но тези хора отделят огромно време за баскетбола, занимават се с всякакви проблеми, с федерации, с организация… На тях също може да им писне – да решат да си гледат децата, бизнеса и да не се занимават, но те дават всичко възможно. Надявам се до две години да успеем да убедим, кмет, община, и фирмите в града да направим голям отбор. Русе е голям град и заслужава да има отбор. От доста време, повече от 10 години, откакто женския отбор преустанови участие не сме имали отбор в топ първенствата. Ние обаче продължаваме да работим здраво – имаме над 300 деца в школата, работим с училища, имаме млади, амбициозни колеги, които завършват спортна педагогика и се включват в работата на клуба, което за нас е гордост, защото вървят по нашия път.

Пожелавам успех на Шумен тази година. Познавайки Росен Барчовски, тъй като той е работил в Русе и съм бил близо до него, знам, че е човек с амбиции, няма да се задоволи с посредственост в играта, ще се раздаде максимално и с помощта на Янко, Папак, другите треньори в клуба ще има добри резултати. Плюс много важното – финансиране от фирмите в Шумен, общината, виждам и подкрепата на кмета. Пожелавам успехи в мъжкото първенство.

Ненад Джорич – Главен треньор на детско-юношеската школа на БК Ямбол:

Турнирът „Костадин Димитров“ е на много високо ниво. Отборите показаха високо ниво на баскетбол, въпреки, че са в началото на подготовката. Ние в Ямбол сега искаме да върнем нивото на онова високо ниво, което беше преди – отборите да носят купи и медали. Нашият клуб има традиция да произвежда силни отбори и баскетболисти, но сега имаме нужда отново да работим здраво, да направим хубав подбор, да съберем повече деца, които да тренират баскетбол в школата и да вдигнем нивото на всички отбори.

Моето цялостно впечатление от турнира е, че баскетбола, който се играе никак не е лош. Ето отборът на Дунав играе много грамотен баскетбол. Надявам се да има бъдеще този турнир, да бъде по-голям, с повече отбори и да продължи да се организира всяка година. Аз съм едва от пет дни в България, но от това, което знам за българския баскетбол е, че трябва да има много повече мачове за децата. Тези мачове, които изиграват за една година не са достатъчни, 10-15 мача на година е твърде малко. Подобни турнири като този трябва да има не просто всяка година, а през два месеца. Мисля, че само така може да се развива баскетбола в България.